понеделник, 19 май 2008 г.

Полусън


Онзи ден Вяра говори с мен. Каза ми толкова много неща, толкова истински... Бяха такива, каквито трябва да бъдат, и беше права. Но въпреки това продължих и не спрях. Причината беше, че думите й бяха правилни в един истински и красив свят, който е забравил за егоизма, престореността и безразличието. Остава стремежът към доброто. Има го и е неудържимо. Ани каза, че "само трябва да го видиш". То е будно или в полусън. Както красотата е пламък.

Няма коментари: