петък, 9 май 2008 г.

Приключения

Спускам се по вълшебните лъчи на пътешествието през последните празници. Бях се уговорил с няколко души и ме изпълваше светло и радостно очакване. Когато дойде време да тръгваме се разбра, че ще пътувам само с една приятелка. Приготвихме багажа, взехме нейната китара и потеглихме.
Дори само до тук да съм разказал, Емо се въодушеви и каза: „Ани е герой“.
Стигнахме до Троян, запътихме се през горите с песен, и срещахме чудати и доброжелателни хора като дядо Тома и отец Филип. Стигнахме и беше така красиво място - неудържимо красиво. През нощта криво-ляво опънахме палатката, посвикнахме със студа и с дъжда, и на сутринта времето беше ведро и ясно. Разпитахме за пътя, изгубихме се, скитахме по дивотията, озовахме се отново в Троян и на стоп стигнахме до Априлци. Поспорихме за пътя и накрая се намерихме на най-красивото място - равна поляна с изглед към върховете на Стара планина, потънали в белота, мъгла и сняг. Събрахме съчки, опънахме палатката, сготвихме и попяхме. В единия край на поляната пасяха сърни.
На следващия ден – път, който е равен, топъл, открит, дълъг и спокоен. Стигнахме при Цецо и Дима в Севлиево. Попяхме (в повечето случаи пееше само тя) и после се веселихме. На сутринта отидохме до Стражата. Скалите бяха омагьосващо красиви и величествени. Бяхме десетина близки и радостта не спираше. Заваля дъжд, изпекохме скара и отново музика. Измих си лицето в листата на дърветата.
Тръгнахме си през Велико Търново и кръчмата „Улицата“ и после видяхме пак среднощна София.
Мислех да се отправя към други места. Беше хубаво. Всеки уикенд ще се пътува. Спрях се замалко за да подредя библиотеката.

2 коментара:

дани каза...

Приказно :)

Katerina каза...

Всеки уикенд... искам и аз така :)