Концерти 1

Четири поредни нощи без много сън. Тържества и концерти. Отново мнозина се отказаха да пътуваме за Ловеч. Работната събота беше започнала неблагополучно, нямаше много възможности за транспорт и все пак успяхме да стигнем с Ани. Тя е добър пътешественик. Носи късмет, китара и пробити обувки. Оглеждахме се, но намерихме малко познати.
Twisted Sister. Концертът беше най-великият от всички. Певецът дивееше, летеше, крещеше и се смееше. Бандата беше в оригиналния си състав. Толкова много енергия, сила, експлозивност. Усещах я като гръмотевична буря, която ме отвява. Музиката се превръщаше в палещи съзвездия и правеше всяка мисъл ненужна. Ревяхме и скачахме, а в краката ни бяха раниците. Бях прегърнал китарата за да я запазя от тълпата.
Разотиване. Разходки и бутилки. Мислите ми летяха. Запиляхме се без да срещаме много хора, а Ани търсеше познати. Откараха ни до лагера заедно с едно кученце. Опънахме палатката, присламчихме се към огньовете. Липсваха ми близките.
Прохладен сън. Ранно утро. Непознати приветливи лица. На улицата разпитвахме за пътя. Една белокоса баба, която обичала да готви, ни разходи из града, а Ани й подари икона и я разплака от щастие.
Полутахме се, открихме че автобусите са абсурдни и на стоп през равнината се отправихме към Крушуна (по препоръка на Цецо). Качиха ни много интересни и добронамерени хора. Разказваха истории. Стигнахме парка, скалите, гората, пещерата, реката... Беше неописуемо вълнение. За първи път влязох в пещера...
Вървяхме без да спираме. Гонеше ни дъждът. Измъкнахме се на стоп. Два пъти до града, до възхитителното ресторантче „Фенерите“, което си бяхме избрали.
Песни по улици и мостове. Множество срещи. Вълнения. Толкова биеше сърцето ми, а понякога беше толкова свито. Влязох в църква, която ме заслепи. Видях стенопис, който ми помогна да си поема дъх и пих от вода, която гореше устните ми. Красота и тревога. Срещнахме още хора и мислите ми бяха разбити на парченца и много объркани. Открих, че много вярвам в това, което правя, стремя се да постъпвам правилно, да намеря (дори и да не разбирам) какво е добро.
Концертът на W.A.S.P. също беше върховен. После шофираше Павката и слушахме W.A.S.P. Път към дома, песни, сладки и кафе, затварящи се за сън очи и прегръдки.