По следите на Оман

Всеки е чувал за Дубай, за изисканите магазини и бляскавите небостъргачи там, които са причина градът да се нарича „крайморският Лас Вегас“. Всяко нещо в него напомня глас в своята най-висока точка.
На няколко часа път през пустинята се намира Султаната Оман, който сякаш чака да бъде открит от почитателите на източната екзотика. Посетителите там също са добре дошли и страната има много тайни, които да разкрие пред тях. Историята е дала много съкровища на Оман, а богатствата на природата я правят още по-примамлива за търсещите развлечения. Разбира се, онези, които желаят спокойно място за отдих край басейна, с поглед към залязващото зад пустинята слънце, също са добре дошли.
Гостите, които идват от морето, първо вижда крепостните стени на пристанищата Мускат, Джалил и Мирани, които са построени през ХVІ век от португалците. Оман полага много грижи за възстановяването и поддържането на архитектурните си паметници, въпреки трудно достъпното им разположение. Планините са изпълнени с останки от смутното минало на Оман. Високо над съвременните пътища стоят каменни наблюдателници. Например Ат Низва в Джебел Акхдар е форт, построен през ХVІІ век. Неговата голяма кръгла кула е със стени с дебелина 3,6 м, построени да издържат не само нападенията, а и вибрациите на 24-те оръдия на покрива. Много фортове, като например този в Джабрин, имат мозайки, орнаменти и стенописи по стените и таваните. Оригиналният архитектурен дизайн спомага за изолацията на помещенията, предпазвайки обитателите им от жаркото слънце, вятъра и студените нощи. Тайните изходи и скритите стаи и стълбища също се срещат често.
Други прочути фортове са например Сохар, със своите седем блестящи бели кули, което се счита за легендарния дом на Синбат мореплавателя. Останките на Накхал са опасно надвиснали над ръба на стръмнина, под която има палмови насаждения. За трите стражеви кули на Сууаяк също се разказват множество легенди. Фортовете са строени за да се извисяват дълго – плашейки враговете и насърчавайки приятелите.
Варовиковите планини на Оман са издълбани от водата, необикновено разчупени, изпълнени с пещери и подземни галерии, прокопавани с хилядолетия. Цели подземни катедрали могат да бъдат достигнати от пещерняците. Огромната зала Маджлис Ал Джин е зала дълга 320 метра, широка 230 метра и висока 120 метра. Повърхността е на повече от 160 метра и през дълги коминообразни отвори от там се процежда оскъдна светлина. Капките вода, оформили залата, са отдавна пресъхнали.
На 30-ина километра от Салалах има пещера, с размерите на 50-етажна сграда. Нейният таван се е срутил и тя се нарича Тави Аттаир или Кладенецът на птиците, тъй като там живеят хиляди гълъби, бързолети, ястреби и други, разпръснати сред оскъдната растителност по скалите. Това свещено място остава непознато за малкото туристи, които навлизат във вътрешността на страната и разкриват нейните съкровища.
Изследователи на пещерите в Оман се подготвят да създадат уникален парк за подземен туризъм, но все още много от пещерите са неизследвани. Обаче опасенията от срутвания и отровни и избухливи газове не изличават надеждите, че в бъдеще това ще бъде възможно и тази красота ще бъде достъпна за всички.
Деветте острова Дейманият на север от столицата са национален резерват, а близо до брега, където планините на полуостров Мусандам се спускат отвесно в морето, се намират едни от най-прекрасните места за гмуркане в света, с почти хиляда вида риби, от зеленушка до делфин и акула.
Коралите, редките видове костенурки и пъстрите ята с риби изпълват децата на туристите с радост. Делфините се заиграват с преминаващите наблизо лодки с водолази, а фиордите, заливите, островите и скалите придават неповторимо очарование на слабо населените брегове.


*Текстът и снимките са чужди.