събота, 8 март 2008 г.

Скитане

Защо отново ми хрумват смешки за дрехи? Толкова е удобно да се скриеш зад външността си.
Чудя се за онези хора, които изписват и изрисуват кожата си. Дали губи от красотата си, дали печели?
Една приятелка ходи облечена в червено. По качулката на якето й има дори червени пера. Днес я срещнах и се смяхме от сърце. Имаше рокля, която беше с нарисувани длани в различни цветове. И едни весели блузки.
Говорихме си за приказки. Нали, Вяра? За тичане... Толкова искам да тичам, това е почти като да летиш.
Прочетох пощата си и имаше пожелание за "слънце".

Няма коментари: