понеделник, 24 март 2008 г.

Дъга*

Дъждът пречисти града от сивотата и ежедневието. А дъгата му даде светлина и запали огън, който отдавна не бе горял. Хората се обаждаха един на друг за да се накарат да погледнат нагоре.

*Колко обикновено заглавие, колко обичаен пост - сигурно всеки втори човек е пожелал да сподели мига в блога си.

6 коментара:

Анонимен каза...

никой не може да свали
сивата одежда на мъдростта
вчера над града прелетя
бяла лястовица с цветна змия в уста

Niky каза...

А дъждът? Той беше толкова слънчев, че сивотата забрави да бъде там...

Дани каза...

Беше красиво...и стоплящо. Разхождах се под дъжда и си мислех за всички хубави неща,които се случват... :)

HeLLwinD® каза...

Аз пък искам да мин под дъгата и да стана момче :)

Niky каза...

Мисля си, че на момчетата им е по-лесно. Има по-малко обърквания и повече свобода. Но някои от най-възхитителните хора, които съм срещал, са жени. Може би си заслужава предизвикателството - да бъдеш себе си...

Анонимен каза...

Бях на работа точно тогава и всички дружно си дадохме почивка, за да погледаме цветната дъга, а те дори бяха две... Беше прекрасно:)