събота, 28 юли 2018 г.

Класически китайски стихотворения




Юй Ху (първата половина на ІХ век)

ПЕСЕН ОТ ЮГА


Случи се тя да отиде на реката да събира бяла водна леща;
после продължи нататък със своите приятелки,
за да се помоли на речния бог.

Насред тълпата обаче тя не посмя да говори открито,
а тайно заподмята в ръката си сребърна монета,
за да узнае съдбата на някой, който е далече.

*

Фен Ян-джи (903-960)

НЕГА


Внезапен повей на вятъра
бразди пролетния вир.
Насред благоуханна пътека
играя с мандаринките
и нежно докосвам с ръка
една прасковена пъпка…
Сама съм, надвесвам се
над перилата и гледам
как птиците се припират…
Нефритената ми игла за коса
почти се изхлузва –
цял ден вече те очаквам,
но още не виждам лицето ти…
Вдигам глава, за да чуя
какво ще ми съобщят свраките.

*

Ли Ю (937-978)

ПО МЕЛОДИЯТА НА
„С ПОГЛЕД, ОБЪРНАТ НА ЮГ“


Връхлита ме копнеж, събран с безмерна болка,
понеже снощи моята сънуваща душа
отново беше цар, както в миналите дни.

Вървях през Двореца на насладата и в съня
моята позлатена колесница се носеше
по градинските алеи меко като летен поток.

Струеше лунна светлина, дърветата разцъфваха
и ветрецът смекчаваше нощния въздух,
понеже беше пролет.

*

Ли Цин-джао (1084-1151)

СРАМЕЖЛИВОСТ


Тя небрежно се надига от люлката
и с умора протяга своите нежни ръце.
Капчици пот са навлажнили
тънката дреха, подобно на роса по цвете.
Долавяйки, че някой идва,
тя срамежливо се затичва –
със спуснати чорапи
и с почти изхлузена златна игла за коса.
После смутена се опира на вратата,
извръща глава и помирисва
тъмнозелените сливи
сякаш нищо не се е случило.

Преведе от оригинала: Лазар Николов
Редактира: Николай Тодоров


Няма коментари: