вторник, 9 юли 2013 г.

„Върховната нощ“ от Рабиндранат Тагор


Преди време изчетох много от разказите на големия индийски мислител Рабиндранат Тагор (1861- 1941). През ръцете ми минаха английски, руски и френски преводи от най-различни епохи. Особено интересен за мен беше фактът, че някои от най-популярните версии на тези истории бяха на ученици на Тагор. Въпреки че често се е съмнявал в своя английски, той е взимал дейно участие в преводите. Към това може да се добави, че приживе е превел внушителна част от поезията си, с помощта на изтъкнати творци като У. Б. Йейтс и Е. Паунд, които посрещат с възторг възвишените му послания и изчистения език, на който те са представени. С изключение на притчите на Тагор, разказите са по-плах опит да се предадат на Запада идеите на Изтока – и обратно, – но в тях без съмнение има от загадъчната красота, с която авторът се прочува. В тях се усеща и „привкусът“ на полагащата каноните класическа литература. (Заради обширните пътувания на Тагор, може би книгата можеше да се нарече „Вечерни странства“?)

Няма коментари: