неделя, 26 юли 2009 г.

Синьо


Какво ли си казва небето? Какви ли въпроси задава? Пак си е там, същото невероятно синьо, unbelievable blue.
Очите са сини по друг начин, но това също е синьо, което не можеш да облечеш.
Когато няма знак, когато не се променя, какво трябва да направи човек?
Напомниха ми по много хубав начин, с много искрени думи, че „човек остава сам”, дори и да усеща, че не е така. Това означава, че не носи никого на гърба си, но често собствените мисли са достатъчен товар. А когато нищо не се променя, продължава нататък по-лек.

сряда, 22 юли 2009 г.

Jazz


Liza Minelli - The Capitol Years

неделя, 19 юли 2009 г.

Upside


Вчера цял ден бяхме на планина и красотата и волността не могат да се опишат. И винаги има едно „down”.

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Наоколо


Пътищата на надеждата са толкова игриви понякога, че те карат да се чувстваш изгубен и уморен. Но не спират... И не спират да бъдат красиви.
Pink Floyd - Coming Back To Life

вторник, 7 юли 2009 г.

Над покривите и дъжда


на С

денят е леко дъждовен
но светло и ведро е
плакне небето очите си
всеки прочита
нещо за себе си в него
вижда своите спомени
облачно сиви и бели
и неусетно изгрява
светла и ведра усмивка
кътана там под завивките
дето не може да влезе
вятър с крилете си бързи
скитник летящ слепешката
с ято от птици по пътища
с летни посоки
и покриви околовръст

неделя, 5 юли 2009 г.

На път, отново, лудешки


Толкова много има за писане и за разказване. Толкова много мисли, идеи, обърквания, изкачвания на върхове…
По приказен начин се появи Лорка. Иракли. Песни. Падащи звезди. Морето сутрин рано. Горещите улици.
Бяг през Поморие. Вечерта на брега на морето. Викове „Катя” през нощта.
---
Три дни в Странджа.