събота, 19 декември 2009 г.

Следи в снега


Съвсем закъснях. Толкова много дни изминаха от концерта… Циганската музика на Теодосий Спасов и други музиканти. ЧУДНИ. Как е възможно да са толкова хубави? На моменти – безметежни, на моменти – дълбоки и замислени, и все пак леки.
Теодосий беше приветлив както винаги. Тъмният му костюм контрастираше с посивяващата коса. Беше по-откровен и отдаден на музиката от другите, а те изглеждаха „по-волни”. Може би защото не „работеха” с уста, може би защото той беше най-прочутият, лицето, което даваше и отнасяше славата… или позорът, според случая. Всички свиреха обтегнати като струни, понякога дрезгаво, в задавен екстаз… Кавал, гъдулка, тамбура… Българският фолклор се преплиташе с източни мотиви.
Неочаквано младите барабанисти съвсем освежиха музиката си със своите сола!
Децата ходеха нагоре-надолу из публиката, а аплодисментите бяха израз на неспирна радост.
Тогава Теодосий посвети последната мелодия на Крикор Азарян, който беше починал същия ден с думите:
- Той ни чака там някъде!...
Същият ден открих, че имам няколко бели косъма в косите и на веждите, после падна сняг и, както каза този голям човек Павката:
- Навън е бяла приказка…

Няма коментари: