петък, 23 октомври 2009 г.

По джобовете


Където и да отидем, отнасяме със себе си повече, отколкото мислим. Тези дни животът не е преливаща река, макар и пълноводна и бързоструя, стигнала до равнището, до което можеш да се допреш до нея с длан от брега.

4 коментара:

antina каза...

... всички носим в себе си повече, отколкото предполагаме, но започвам да си мисля, че с времето багажът неусетно намалява и започваме да забравяме собствените си истории.

Niky каза...

може би като книга, която непрестанно се пише и пренаписва?..
:)

antina каза...

... или от твърде много препрочитане губи изначалния си смисъл?..

Niky каза...

Мисля, че всеки текст се променя с времето, никога не е застинал - спечелва или изгубва от своя смисъл...