сряда, 11 март 2009 г.

Срещи и несрещи

Говоря за Изтока и Запада. За първи път тази идея срещам ясно назована, поставена в реален и въображаем план, и изследвана в трудовете и личността на Андрей Бели. Но вчера се подсетих от филма, който гледахме.

Това е „Есен“ (2008) (Autumn, Sonbahar) на турския режисьор Йозкан Алпер (Ozcan Alper). Самият режисьор беше там за да разкаже за творбата си. Благ, мил, внимателен човек. Чертите на лицето му бяха остри, очите му бяха блестящи, а усмивката му – открита и замислена. Изненадах се, че това е дебютният му филм.
Филмът беше смел – по идеи и по изказ. В Турция не е лесно да се прави такова кино, съчетаващо поезията с политическата ангажираност. Още с първия си късометражен филм Йозкан Алпер е можело да бъде даден под съд, защото използва език на странно, местно наречие. „Есен“ е на грузински, турски и арменски.
Запомних много моменти от филма и тяхната музика, природните картини, персонажите и ситуациите. Филмът говореше за „социализма“ като за особена мечта. Впечатли ме изолираността на героите – дори в любовта нямаше близост. Героят беше като от желязо – твърд, но и крехък, защото боледуваше. Напомняше висок и млад дъб, около който момичето се вие като лиана с листата си.

Спомням си също момента, в който вървеше по вълнолома и вълните се разбиваха пред него и над него.
Филмът завърши с музика, леко неадекватни въпроси и търсене „насила“ на паралели с други режисьори.
---

После си спомних за „Срам“ на Салман Рушди. Това е книга, която излезе наскоро в превод на Мария Донева. Чудех се от къде ми е познато заглавието – оказа се, че съм си я взел на чешки.
---
И отново Турция. Пропуснах пътуването до Измир, но вчера научих за някои „езикови прегради“ по пътя. Не знам дали е трябвало да ходя там, но едно от местата, на които принадлежа, е Истанбул.

Няма коментари: