петък, 19 декември 2008 г.

Бели


Сред руските поети има някои, които ти дават много, без да усещаш, без да можеш да го изразиш. Докато метафизиката на Борис Пастернак е актуална и за днешния читател, загадъчните, сложни идеи на Андрей Бели са далеч от всяко време. В тези мистични „композиции“, особено със стиховете от „Королевна и рыцари“, Андрей Бели се доближава до сюрреализма. Тази стихосбирка (текстовете се намират и в мрежата) е предпоследната на Андрей Бели.
Емоционалните сътресения, революцията, материалните трудности дават по-силни и по-тъмни тонове на творбите му, които в началото са съвсем ефирни. Той пише все по-малко поезия. С голяма отдаденост се посвещава на прозата.

ИНСПИРАЦИЯ

В волне
Золотистого
Хлеба
По-прежнему ветер бежит.

По-прежнему
Нежное
Небо
Над зорями грустно горит.

В безмирные
Синие
Зыби
Лети, литургия моя!

В земле -
Упадающей
Глыбе -
О небо, провижу тебя...

Алмазами
Душу
Наполни,
Родной стариною дыша: -

Из светочей,
Блесков,
И молний, -
Сотканная, - плачет душа.

Все - вспомнилось: прежним приветом
Слетает
В невольный
Мой стих -

Архангел, клокочущий светом, -
На солнечных
Крыльях
Своих.


1914

2 коментара:

rozitu каза...

Ама колко е хубаво само..:)

Yotoff каза...

чисто поезия, която не залива сетивата, а те вдига в кроткия си вихър към небесата!