четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Има страшно


Искаше ми се да напиша нещо за запознанството си с младата поетеса Мария Донева. Преди години, когато работех като журналист, ми се наложи да търся чиновничка, която носеше същото име. Попаднах на стиховете на Мария Донева и разменихме няколко писма. После се срещнахме и... не можахме да си кажем много. Разминахме се някак. Думите се провесиха неизречени.
Останаха стиховете (стихосбирката „Има страшно“), които са все още най-любимите ми нови стихове, почти всички. Иска ми се да продължава да пише. Онзи ден отново ме подсетиха за тях, небрежно, като приятелски повей, получих един текст по пощата. После отново си припомних „Дневник“ на Гео Милев. Прииска ми се да пусна тук един текст, който бих съчетал с песента на Phil Collins „That's Just The Way It Is“.

Така е просто, просто е така -
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно нанякъде отивате.
Пристигате ли? Светло ли е там?
Или пък се загубвате? А после,
без видима причина, пак си сам,
и просто е така. Така е просто.

М. Донева

4 коментара:

Анонимен каза...

Прощай,
позабудь
и не обессудь.
А письма сожги,
как мост.
Да будет мужественным
твой путь,
да будет он прям
и прост.
Да будет во мгле
для тебя гореть
звездная мишура,
да будет надежда
ладони греть
у твоего костра.
Да будут метели,
снега, дожди
и бешеный рев огня,
да будет удач у тебя впереди
больше, чем у меня.
Да будет могуч и прекрасен
бой,
гремящий в твоей груди.

Я счастлив за тех,
которым с тобой,
может быть,
по пути.

Й. Бродский

Анонимен каза...

Сега е късно, късно е, нали?
През хълмовете искам аз да бързам,
но някак ми е чужда тази дързост
и спират ме и мравки, и треви.

Сега е късно, късно е, нали?
Да бързам през полето да те стигна.
Очите ми не светят, а премигват -
те търсят твоите очи.

Анонимен каза...

http://books.janet45.com/comingBooks/436

Niky каза...

Благодаря!!
:)