понеделник, 6 октомври 2008 г.

Загуба

Вчера ме победиха. Разумът и логиката. Пред мен отново поставиха цяла една философия на отчуждението, която действа и на която мога да противопоставя само това, което правя, само вярата си и обичта си.
„Хората са щастливи сами по себе си. Те не могат да бъдат заедно. Срещат се замалко.“
Вероятно затова повечето смислени, умни и любими същества край мен са някак... уморени.
Глупаво е да скривам... Остава ми само това, което се опитвам да правя.

4 коментара:

Dora каза...

Това, което се опитваш да правиш, не е малко. :)

Поздрави!

Niky каза...

благодаря. поздрави :)

Silvena Toncheva каза...

не, не може да се срещат за малко...знам, че е така, но въпреки това не мога да не го отрека... защото най-скъпите си ги взимаш и си ги носиш в кутийката на душата си, там са завинаги. там е и може би единственото "завинаги", което има.

Niky каза...

сис, не ги затваряме, даваме им всичко