четвъртък, 11 септември 2008 г.

По пътя

Щурците

Рок-концертът отшумя.
Залата е вече празна.
Гасне всяка светлина.
Никой тук не е останал.
И пианото звучи -
странно... И така самотно,
сякаш в него се таи -
болка от далечен спомен...
Рок-концертът отшумя.
Залата е вече празна.
Колко много тишина.
И една хотелска стая.
Утре ме очакват пак -
нови срещи и лица...
Сцената на някой град...
И отново... Тишина...
Рок-концертът отшумя.
Залата е вече празна.
И във тази тишина,
само моето пиано
тихо разговаря с мен,
сякаш иска да ми каже:
Тръгвай... Времето тече -
тука всичко си оставил.
И днес. Сега, когато дадох всичко
на тез, които мразя и обичам -
вървя напред... По пътя си...
И знам, че още дишам.



Поздрав.

4 коментара:

jina каза...

Много е хубаво. Може ли да се чувствам поздравена?:))

Niky каза...

Бъди поздравена, много пъти.
:)

Thea каза...

Една от обичните ми песни.
Ще се почувствам и аз съвсем нахалничко поздравена, защото съм непозната. :)

Хубав блог, между другото

Niky каза...

thea, сега си по-малко непозната и- ще потърся още песни :)
благодаря :)