петък, 22 август 2008 г.

Conf


Както в Алиса. Да бъдеш с някого е да се стремиш към него.
Не може да се опише.
Просто обичаш (това и ти го каза, Хриска).
Не може да се сравни. Дори с огън. Или небе.
Когато вървиш по улицата –
търсиш поглед. Заглеждаш очите на хората.
Когато не можеш да видиш очите –
потърсваш ръцете, а те още по-рядко могат да се видят.
Тогава остава походката… И тя е глас.
Споделяш нещо, изгубваш се.
Усмивка.
Caribou – Melody Day

2 коментара:

bird каза...

Ю ноу... когато се запознавам с някого, прво или, ако не първо, то едно от първите неща, които забелязвам са ръцете. Може би затова все се влюбвам във музиканти или художници или най - малкото писатели.
А пък... простичкото обичане...

Тази вечер, намерих поглед, преплитах пръсти, наслаждавах се на походка, прегръщах и обичах сякаш за последно.
Защото знам, че не може да го бъде... никога.

Niky каза...

Има един поглед... намерен, незабравим... И има едни погледи, които ме намират, неочаквано, дори и да не искам... :) Добри, радостни... А, може би, без да знам съм поискал.