четвъртък, 21 август 2008 г.

Ано

Според мен най-силната епоха в киното, все така с голямо значение и въздействие, са 80-те години. Хубави филми се правят и след това, истории и характери има безброй, но им липсва дълбочина.
Ще си позволя да кажа няколко думи за един много провокативен филм, около който се вдигат скандали, говорят се клюки и се шуми по всякакъв, предимно недобронамерен начин.
Това е „Любовникът“ на Жан-Жак Ано. Забелязах, че съм написал „80-те“, а филмът излиза в края на 1991 г. Идейно той принадлежи на границата между двете десетилетия, но е правен в продължение на повече от 6 години.
Това е от онези филми, които са толкова „високо“, че изобщо не може да се говори вече за „режисура“, „операторска работа“ и „актьорска игра“. Историята следва романа на Маргьорит Дюра, в който се разказва за европейско момиче и нейния китайски любовник. Идеята в основата на филма е за сблъсъка, привличането, разминаването и неразбирането на „Запада“ (тя) и „Изтока“ (той). Филмът е дръзко и много лично преживяване. Еротичните моменти в него са естетизирани, запомнящи се и поразяващи с посланията си, но както например в „Девет седмици и половина“, всеки миг, всеки жест и израз са изпълнени със смисъл. Филм с подобна дълбочина е „Невинният“, последният филм на Лукино Висконти.
В „Любовникът“ се задават въпроси. Филмът е сериозен, красив и тъжен. След скандалите с него главната актриса Джейн Марч дълго не проговаря на режисьора, но с времето приятелството им се излекува.

5 коментара:

rozitu каза...

Успя да ме заинтригуваш, въпреки че съм чела книгата и не ми беше харесала особено.

jina каза...

Звучи наистина интересно и най-вече - толкова рядко се срещат хора, които да се задълбочават в анализа на стойностни филми...Не знам защо, но покрай споменатите филми се сетих за още един - Горчива луна на Роман Полански - за мен това е един от най-смислените филми, които някога съм гледала...

Niky каза...

Днес е ден на много срещи :)
Благодаря, че се появи.
"Горчива луна" е филм, който не се забравя и той... Изплаши ме, може би затова не ми хареса. Дори не толкова страх, колкото... студенината, самотата, лутането от огън към лед в него...
Няма да забравя и други такива - "Портретът на Дориан Грей" и цяла серия от филми на Джеръми Айрънс - "Вреда", "Мочурища", "Мъртвите двойници".

jina каза...

И аз благодаря за гостоприемството :)
Да, такъв е наистина Горчива луна, но след него остават много въпроси и много теми за размисъл, а и лично на мен винаги са ми харесвали "по-тежки" филми - тези, които никога няма да мога да забравя. А Портретът на Дориан Грей не съм го гледала на филм, но се потресох само от прочита на произведението на Оскар Уайлд (който е един от любимите ми творци на приказки за възрастни) - ще потърся и филма. Благодаря, че ме подсети :)

Niky каза...

Както често ми се случва да кажа - филмът е "Момичето на моста"...
Ще ти пиша, когато намеря още нещо :)