петък, 15 август 2008 г.

Гуча

А сега… Гуча. Лудост. Красива. Несдържана.
Тръгнах сам, другите останаха. По пътя събрах няколко души и пътувахме. Пътувахме. Беше дълго и стигнахме чак вечерта с автобус, в който двама тромпетисти свиреха. Няколко дни градът не спа. Всички танцуваха по улиците, пяха, ядоха скара и се заливаха с бира. Половин милион души в селце за 500. Фойерверки и много, много оркестри. Всяка сутрин - три топовни гърмежа в 7.00 ч.
Е, имаше и националистически фланелки и знамена. Движехме с едни французи, канадци, англичани и две българки.
Никога не бях срещал истинско хипи – срещнахме една немкиня от Пасау, Ева. Беше светла, светлоока и светлокоса, облечена в оранжево. До нея имаше табелка „Need Transport For Rainbow”.
Хе-хе, а пътят до дома беше дълъг, извиваше се, стопът куцукаше, а небето беше ясно.
Oleta Adams – Many Rivers To Cross

6 коментара:

Анонимен каза...

искам снимки, като качиш прати линк. аз от беглика ще ти пратя.=)


_______________V.

bird каза...

Ооо... ох... искам и аз!
Да пътувам толкова и да срещна истинско хипи.

*завижда благородно*
^^

дете каза...

аз още не мога да се събера,за да разкажа всичко писмено.пък то моето не беше само гуча,гуча беше едва краят :)

Niky каза...

то не е лесно... но разказвай, с думи, колкото може :) и бъди внимателна с пътищата - водят до пристрастяване и понякога човек може да се загуби,
ако не оставя след себе си бели камъчета като в приказката :)

дете каза...

пристрастена съм вече.само ако някак можех да пътувам с всичките си приятели..понякога

Niky каза...

а понякога е толкова хубаво да оставиш всичко назад... let go. започваш отново и всичко е малко забравено, но по-лесно и пази своята вяра :)