петък, 4 юли 2008 г.

Риза в куфара и усмивка

Да, думите са голямо объркване и игра. Вчера се заиграх с тях, подобно на капки вино по стените на висока чаша. Добре, че имаше кой да ме кара да се опомня.

Сложно е, ако се намеси философията и психологията.

Спасиха ме детските игрословици. Знам някои на български, но вчера си взех и една книжка на английски – няколко реда в пощенската кутия, възглавницата, картинките от страниците и чашата чай тази сутрин бяха вълшебство.

---

Толкова много неща ми се струва, че са останали навън, невидяни и незабелязани. Човек само трябва да се протегне и те ще докоснат дланите както узрели грозда. Може да не ги взима със себе си...

Странно как погледът може да запази миговете. А сега мисълта ми запраши към една приятелка, която стяга багаж и заминава скоро-скоро...

Няма коментари: