Всеки миг ме изпълва с толкова много впечатления. Само чакам да се измъкна от работа. Вчера видях едно момиче с класическа филцова шапка, довършена от нея. После се разхождахме с Наско и ядохме пица. И Стефи беше – носеше бяло, бяла рокля и украшения от кост и дърво, може би. Беше донесла много слънце от морето, а Наско беше дошъл с много от пътищата в Америка. Идеята за парка беше на Лидия и Сашо, и там видяхме Дени и Ани. Тичах, гледах светулките и звездите. После отново се разхождахме с Наско и ядохме и раздавахме меденки. Имаше малко тъга в мен, но такава, която те възражда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар