петък, 25 април 2008 г.

Letters


18 април 1595
Драги Мигел,
Изпращам ти ръкописа на първо действие от новия ми шедьовър “Ромео и Жулиета”. Как ще свърши трагедията само аз не знам. Засега знам само, че ще е в пет действия с четири антракта. Доста забавно, не мислиш ли?
Твой: Уилям

3 юни 1595
Драги Уилям,
Чета с досада поредното ти недоносче. Че нямаш чувство за хумор, установих още докато четях така наречените ти комедии. Сега обаче разбирам, че нямаш и фантазия. Трагичният край на двама влюбени – колко пошло и скучно! Съжалявам, че не мога да присъствам на премиерата, за да чуя освиркванията и подигравките на достойната английската публика. Като твой приятел те съветвам да зарежеш перото, което очевидно ти е чуждо, и да се хванеш с някоя професия, в която би бил полезен на себе си и на обществото. Разфасовай месо, продавай чорапи, но спри да пишеш, за Бога!

П.П. Изпращам ти недовършения си пасторален роман “Галатея”, писан преди 10 години. Ако не си оглупял тотално, ще разбереш каква е разликата между истинската литература и самодейните ти стихоплетства.
Твой: Мигел

11 август 1595
Най-хубавото в романа ти “Галатея” е, че е недовършен. Това вдъхва надеждата, че посредствеността все пак не е безкрайна, въпреки че драскачи като теб ежедневно се опитват да оборят този факт.
Колкото до “Ромео и Жулиета”, длъжен съм да те уведомя, че на премиерата театърът беше претъпкан, а на финала публиката плачеше, съпреживявайки нерадостната съдба на двамата влюбени.
Твой: Уилям

24 септември 1595
Драги Уилям,
Не се съмнявам, че публиката е плакала. Предполагам, че актьорите също са плакали от нескопосаните ти римушки. Твоите драматургични напъни могат да разплачат и вол. Няма да те убеждавам да спираш да пишеш, макар да съм посветил времето и таланта си на това да надмогна чуждата последственост, но не разбирам защо трябва да тормозиш себе си, близките си и невинните актьори и публика.
Изпращам ти няколко глави от роман, който сега започвам. Ще се казва “Дон Кихот”. Не се страхувам, че ще ме изплагиатстваш, защото ти и това не можеш.
Твой: Мигел

8 януари 1603
Драги Мигел,
Не съм ти писал от седем години. Толкова време ми беше необходимо, за да прочета първите две глави от тъпотията ти, наречена “Горещо магаре”. След дълъг размисъл стигнах до извода, че магарето си ти. И че вместо “Донки Хот” по-добре ще е да продаваш “Хот Дог” на някоя пристанищна будка, защото явно талантът ти не стига по-далеч. Така ще можеш да се докоснеш поне замалко до обичта на публиката, която ще има трудности дори да разчете творбата ти, тъй като пишеш адски грозно. Човек би помислил, че пишеш с лявото ухо.
Твой: Уилям

6 февруари 1603
Драги Уилям,
Очаквах, че ще се заядеш с краснописа ми. Да, не съм калиграф, но съм убеден, че по-добре е да пишеш красиви думи с грозен почерк, отколкото да редиш красиво изписани мръсотийки, с каквито изобилстват пиесите ти. А вероятно успявам с лявото ухо да напиша далеч по-интригуващи редове отколкото ти с две ръце и два крака. Вроденото ти малоумие те е накарало да търсиш в романа ми някакво горещо магаре. Няма да го намериш, защото “Дон Кихот” е името на рицаря, глупчо!
Що се отнася до лявата ми ръка, длъжен съм да не уведомя, че я загубих още през 1571 г. в драматично сражение с турците при Лепанто. Но, съдейки по сценките ти, ти дори в казарма не си ходил, така че едва ли би разбрал нещо.
Твой: Мигел

13 март 1603
Драги Мигел,
Ти си не толкова военен инвалид, а най-вече литературен инвалид. Добре щеше да е, ако турците ти бяха отрязали и дясната ръка. Тогава нямаше да хабиш толкова мастило и да задръстваш хартията с измишльотини, които тормозят и губят времето не само на твоите читатели, а дори на героите ти.
Все пак романът ти има и достойнства. От него научих защо испанците са толкова лоши войници – защото постоянно се бият с вятърни мелници. Образът на Санчо Панса е тотално откраднат от моя Фалстаф, но ти прощавам. Та ти дори не можеш до крадеш като хората.
Изпращам ти новия си шедьовър “Хамлет”. Сигурен съм, че в следващите пет века няма да се появи толкова гениална пиеса.
Твой: Уилям

16 април 1603
Драги Уилям,
Пиесата ти “Хамлет” свърши добра работа. Тъкмо ми беше свършила тоалетната хартия, та много се зарадвах на творбата ти. Досега не знаех, че чичо ти е спал с майка ти - това до известна степен обяснява някои странности в поведението ти.
Аз съм добре. Завърших първата част на “Дон Кихот” и вече имам оферти от осем английски издателства, които искат да преведат гениалния ми роман в родината ти. Засега не им го давам само от съжаление към теб. Не бих искал да умреш от глад, пометен от жестоката ми и безпощадна конкуренция.
Твой: Мигел

30 май 1603
Драги Пинокио,
Обръщам се към теб с това име, не само защото главата ти е дървена. Наричам те Пинокио, защото си безсрамен лъжец. Най-голямата лъжа в писмото ти от 16 април е, че си добре.
Ти очевидно не си добре, приятелю, и вече не знам, дали и най-добрият лекар би могъл да ти помогне. Развиваш опасна мания за величие и си внушаваш, че някой иска да издава жалките ти драскулките.
Апропо, вчера се срещнах с вашия министър на образованието Хуан Кастиляно. Много симпатичен човек. Настоява да включи поне десет от пиесите ми в испанската учебна програма. На края на разговора ни му казах: “Предайте най-сърдечните ми поздрави на моя добър приятел Мигел де Сервантес”. А той ме погледна учудено и попита: “Кой е той?”
Твой: Уилям


Това е весела заемка от друг блог, чийто автор не познавам. :)