сряда, 16 април 2008 г.

Противоречия

Уча се на мълчание.
А после се забравям от думи.
Уча се на търпение,
а после се разпилявам от бързане.
Странно и неочаквано се завърта животът.
Последните дни са изпълнени с щастие –
но без мисъл или разбиране.
Може би е пролетта.
Пази ме усмивката и ръцете на близките.
Срещам съмнение,
не го разрушавам – а го прескачам.
Срещам мълчание,
но и то е научено да говори.
Понякога случките ме стягат за врата
и трябва да отида някъде далеч
от града – може би да следвам дъждовете?
Оставяйки мислите.

Няма коментари: