Веднъж един търговец се разхождал край дълбока пропаст. Внезапно скалата под краката му се откъртила и той полетял надолу. Докато падал, успял да се хване за малко дръвче, поникнало от един процеп. Висейки на него, полюшвайки се на хладния вятър, той осъзнал цялата безизходност на положението си. Той си помислил: „Единствено Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в него, но може би съм бъркал. Може би сега трябва да му се помоля?“. Затова се обърнал към Бог:
– Боже, моля те, спаси ме и завинаги ще повярвам в теб.
Той се помолил няколко пъти, докато най-сетне от небесата се разнесъл гръмовен глас:
– О не, няма да повярваш. Познавам ги аз такива такива като тебе!
Търговецът толкова се удивил, че едва не изпуснал клонката, за която се държал.
– Моля ти се, Боже! Грешиш, наистина ще повярвам!
Човекът дълго умолявал и убеждавал Бога и накрая Бог му казал:
– Добре, пусни клона и аз ще те спася.
– Да пусна клона ли? – възкликнал търговецът. – Да не съм глупав?
Няма коментари:
Публикуване на коментар