Хуан Валера гледа на изкуството сериозно. Посвещава живота си на литературата и дори губи зрението си.
Въпреки това изкуството е колкото жертва, толкова и наслада. И дори в края на живота на писателя, в моментите на най-големи терзания, които най-сетне би трябвало да превърнат романа „Морсамор“ в тежко и мрачно четиво, в него се пробужда скептичният дух – духът, неподвластен на идеологии. И романът се превръща в разтуха, в нова младост, в извор на сила. И от всяка страница струи светлина, долавя се окрилена вяра, звучи звънкоструна ирония, минаваща като сребърна нишка през всеки изваян в стилово отношение ред.
Дали има малко от Стендал? Там е неочакваното възвишено. Дали съмнението всъщност не става равна на вдъхновението сила и дали не преобразява разказвачът?
Валера сам не изпълнява своите литературни предписания, а предпочита да им се присмее. Изданието е дело на „Недланд“ (2022).
Няма коментари:
Публикуване на коментар