The Who

Manfred Mann

Китара

Един китарист си забрави китарата и също сърцето насред пътя в далечна пустинята.

Къде ли

Това, което правим за да оцелеем, убива това, което обичаме… (Б. С.) И когато се обърнем назад и почувстваме онази огромна празнота и нужда в нас - опитваме се да построим мост, но почти винаги времето го отнася безвъзвратно, като река, придошла напролет, когато снеговете се топят.

Антонио

За Антонио Форчионе в Sofia Live Club – 27 ноември 2009 г.
Той не е непорочен и възвишен.
Даже е надменен и комерсиален – във вида си, в действията и в свиренето си…
Но това са само някои от болестите на нашето време.
Виртуоз. Шоу… Той свири дори с малко походно вентилаторче…
А музикантите, с които свиреше, не му бяха равностойни… Имаше го блясъкът, но я нямаше съкровеността! (Както на сцената, така и пред нея… А клубът е великолепен, лъскав, модерен…)
На моменти носталгията придаваше повече дълбочина и истинност на музиката му.
Дали виртуозността замъглява чувствеността на музиката?
Не би трябвало, защото първото служи на второто.
Бях съвсем близо до сцената и за съвсем кратки мигове в мен (в нас!) се „мяркаше” хармония, свързана с желанието по нещо, което преди миг е отминало…
Усмивки и изненади имаше. Парчето, което беше най-добро, беше онова, което беше най-малко подготвено. Billie Jean.

Непознаване

Бях си казал, че в блога ще събирам само от хубавите неща по света. Лошите и без това ни намират… твърде лесно даже. И ето, че пак задавам въпроси – усещам трудностите при формулирането им, както си говорихме вчера – че някои неща са неизразими с думи. А и не бива… И, може би, отговорите са още по-смътни и неясни…
Нужно ли е да познаваш някого за да го чувстваш близък?
Не мисля, че е нужно.
Но не трябва да очакваш, че дори и най-близките ти ще бъдат открити.
А когато ти липсва тази откритост?... Имаш ли право да я търсиш, да я желаеш?
Да, защото търпението е притъпяване и отлагане на нещо, което е преживяно, дори и само отвътре.

Церемониално

Препълнен с усещания сядам да пиша отново.
Хубаво е да следвам нишката на писането, да нея изпускам… и едновременно с това да бъда кратък. Макар и сега да не е толкова от необходимост, колкото е решение. И рядко усещам такава недостатъчност на думи.
Благодарение на приятели, успях да гледам в четвъртък японски модерен балет – японската трупа Mademoiselle Cinema.
Беше зашеметяващо. Как ли може да се опише? Започна интерактивно – с японци, говорещи на смешен български, с преднамерено несръчни движения… Музиката се изостряше и на моменти се превръщаше в шумове на границата на търпимостта. Още на петата минута вече бях другаде, но Силвето беше до мен… А човешките тела пред нас се извиваха, размятаха, въртяха, скачаха, навеждаха се… Бяха толкова завладяващо съвършени в самообладанието и френетичността си, че нямаше нужда от звук!
Имаше също екран със съвременни и футуристични образи. Музикалните мотиви и картините се сменяха, а образите и фигурите ставаха все по-дълбоки – като навлизане в бушуващо море, а дъното все повече се отдалечава, но никой не мисли да се връща!..

Неволен опит

Понякога животът се опитва да бъде „сериозен”… Не вярвам да постига нещо повече от това да бъде „замислен”… и, може би, малко „тъжен”, докато не забързаш ход.

Твърде много питания

Когато усещаш, че някой се отдалечава… може би е замалко – за да си отдъхне, да си поеме дъх… може би е за по-дълго… Нямаш избор, защото изборът вече е направен… И човек е малко по-заключен, малко по-отдалечен…
Дали е естествено? Случва се често. Човек се научава, разбира, че говоренето помага, но не винаги. Ако не е единият, ще бъде другият, ако не е едната страна, ще бъде другата. Нищо умишлено.
Да, природа е. Толкова е естествено, че не може да бъде спряно – като земното притегляне… Малка част от човешката слабост. И понякога дори вярата не помага. Усмихваш се – и този път не допускаш грешки. Продължаваш по пътя. Може би нещата ще бъдат по-добре нататък.
Стъпка по стъпка идеалите опустяват. Не ги замества безнадеждност, не ги замества безразличие, а неизвестността… Търпението идва твърде късно, а радостта – твърде рано. Добре е да се вгледаш в хубавото – колкото и малко да е.
Какво пееше Брус в Secret Garden? – Това не е свобода, срещу която можеш да противостоиш, защото е естествена. Като ежедневните неща, които започват с „трябва” и понякога не остава време за друго… Остава вярата в приятелството, но искаш да запазиш и вярата в любовта.
А какво да правиш с егоизма и гордостта? Как да ги надмогнеш? Едно и също: просто даваш себе си. Както една чаша може да бъде напълнена само ако бъде изпразнена.

Спокойствие

В слънчев ден или в дъждовен, в топла вечер или в студена и ветровита – в една прегръдка се събира целият смисъл.

Теодосий и Джон

Беше един от най-хубавите концерти в живота ми, благодарение на един приятел, който ми писа за да ми каже за него. Колко лесно беше да го пропусна.
Източен (японски) фолклор и български кавал – вълнуващо, необичайно и поетично. Теодосий Спасов излезе – хубав, млад, с няколко посивяващи места в косата, семпло облечен в бяла риза и черен панталон и… просто светеше.
Той превеждаше „на живо” и гласът му беше спокоен и мелодичен. После ми казаха, че докато представял музикантите, разменил местата и сложил себе си и своя кавал накрая – толкова естествено го е направил, че не съм усетил.
Някои от неговите композиции и тези на Джон Нептун бяха написани специално за вечерта. Квартет София също свириха възторжено… После се зачетох и разбрах колко отдавна свирят всички тези хора и колко майсторски владеят инструментите си.

Мермер му камик узгляве

В мъжкото приятелство има сигурност – и сила понякога има.
А какво е приятелството с една възглавница? Снощи си легнах и тя си стоеше добре под главата ми, напреко на леглото. Събуждам се на сутринта – и беше успоредно, и съвсем в края.

Достоевски

„Колкото по-тъмна е нощта, толкова по-светли са звездите, колкото по-дълбока е тъгата, толкова по-близо е Бог.”
„Винаги си мислим за вечността като за идея, която не може да бъде разбрана, като за нещо необятно. Но защо трябва да бъде такава? Какво би станало, ако вместо това изведнъж намерим там само една стаичка, подобна на селска баня, мръсна и с паяци по ъглите, и това е цялата вечност. Знаеш ли, понякога не мога да не почувствам, че е точно това.”
„Да обичаш някого означава да го виждаш такъв, какъвто е искал да го създаде Бог.”
„Много от нещастието на света се дължи на объркване и на недоизречени неща.”
„Какво е ад? Все така съм уверен, че това е страданието от неспособността да обичаш.”
Достоевски
----
"The darker the night, the brighter the stars, the deeper the grief, the closer is God!"
"We're always thinking of eternity as an idea that cannot be understood, something immense. But why must it be? What if, instead of all this, you suddenly find just a little room there, something like a village bath-house, grimy, and spiders in every corner, and that's all eternity is. Sometimes, you know, I can't help feeling that that's what it is."
"To love someone means to see him as God intended him"
"Much unhappiness has come into the world because of bewilderment and things left unsaid."
"What is hell? I still maintain that it is the suffering of being unable to love."
Dostoyevsky

Варненско

Преди събота бях край морето. Седях на кея, а вълните се разбиваха в скалистия бряг. Четях и гледах. За първи път видях такава мъгла. Настъпваше от север на юг и заливаше брега. Из нея летяха гларуси, рибари и много дребни птички. В морето имаше лодки, които се изгубваха в меките й обятия.
Изкъпах се в морето и вървях по пясъка. Беше празник.