петък, 16 април 2021 г.

ЕСЕНИН

 










ПИСМО ДО МАЙКА МИ

 

Жива ли си ми, старице, още?

Аз съм жив, изпращам ти привет!

Да струи над къщичката нощем

светлина неказана, отвред!

 

Пишат ми, че се тревожиш много

и скърбиш за мене дни поред.

Че по пътя ходиш от тревога,

в своя стар и извехтял жакет.

 

В синя вечер, сядайки на прага,

виждаш ти, като през лоша нощ,

как коварно при кръчмарска свада

ме пробожда остър фински нож.

 

Нищо, мила моя, успокой се!

То е само тягостен кошмар.

Не пропада с пиенето твой син –

без да видя теб, не ще умра.

 

Аз като преди такъв съм нежен,

пазя си едничката мечта –

как от плен на мъката метежна

в своя нисък дом ще долетя...

 

Ще се върна, щом разлисти клони

бялата градина у дома.

Само за едно сега те моля –

не буди ме рано сутринта!

 

Не буди мечтите сред простора,

не вълнувай що си не дойде –

твърде рано с гибел и умора

ме изпита пътят ми нелек.

 

Не учи да моля и да страдам –

няма връщане по пътя клет.

Само ти си помощ и отрада,

светлина неказана си вред.

 

Забрави за своята тревога,

не скърби за мене дни поред,

не ходи по пътя толкоз много

в своя стар и извехтял жакет.


Сергей Есенин

Неизвестен преводач