Срещата между Мигел Делибес и Хосеп Пла е едно от най-значимите
събития в личния и литературния живот на кастилския писател, представляващо
сблъсък и същевременно сливане на двама от най-големите „писатели с територия“
в испаноезичната литература на XX век. Макар източниците да предоставят
противоречиви дати за това събитие в описанията под снимките (споменават се
както 1965 г., така и 1969 г.), подробният текст в интервютата на Делибес ясно
очертава емоционалния и интелектуален мащаб на това посещение. За Делибес Хосеп
Пла не е просто колега, а „фабулозен писател и журналист“ и „изключителен
персонаж“, когото той е желал да срещне в продължение на много години.
За да се разбере дълбочината на тази
среща, трябва да се разгледа концепцията за „писател с територия“. Източниците правят паралел между Делибес,
който е неразривно свързан с Кастилия, и Пла, който е символ на каталунския
Ампурдан. Както Делибес се определя като „дърво, което расте там, където е
посадено“, така и Пла е вкоренен в своята масия (традиционна каталунска
фермерска къща) в Палафружел.
Делибес
пристига в масията на Пла с огромни очаквания, натрупани от годините четене на неговите статии и
книги на кастилски език. За него Пла е бил митична фигура, чиято човечност се
оказва дори по-впечатляваща от литературната му слава. В свят, който Делибес
описва като изпълнен с „празна слава“ и „мистификации“, срещата с човек като
Пла се оказва „необичайно събитие“ поради неговата искреност и липса на поза.
Един от най-забележителните моменти
от срещата, който Делибес спомня с особена топлота, е самото начало на техния
диалог. При влизането на Делибес, Хосеп Пла го посреща с думите: „Делибес, да оставим литературата настрана“.
Тази фраза моментално спечелва кастилския писател, който самият признава, че
„му се повръща“ да говори за литература и предпочита теми като лова или
природата.
Този отказ от „интелектуалниченето“
е в основата на тяхното мигновено приятелство. Те се почувствали като „двама стари приятели“ още от първия
миг, откривайки душевно сродство, което трудно може да се анализира, но се
усеща в общото в мирогледа. Пла, със своята естественост, напълно отговарял на
представата, която Делибес си е изградил за него, без дори да е виждал масията
му преди това.
За Делибес масията на Хосеп Пла не е
просто дом, а символ на съпротива. В неговите очи Пла е „антитезата на консуматорското общество“. Докато по това време
Испания се стреми към модернизация и технологичен прогрес, Пла живее по начин,
който Делибес дълбоко уважава – в хармония с природата и далеч от изкуствените
нужди на цивилизацията.
Делибес прави интересен паралел
между техните убежища. Неговата собствена къща в Седано е описана като скромно
убежище от седемдесет квадратни метра, което не прилича нито на имението на
Села в Майорка, нито на масията на Пла, но споделя същия дух на „бягство към природата“. Срещата им в
Ампурдан включва дълги разходки, по време на които Пла показва на своя гост
всяка пътека и верве (пътечка), доказвайки, че познава територията си до
последния камък.
Интересна подробност е, че близостта
между двамата не е била само духовна, но и споделена в очите на репресивния
апарат на Франко. В кореспонденция между Делибес и неговия издател Жозеп Вержес
се споменава, че цензорът Деметрио Рамос е разглеждал Делибес като
„подозрително лице“, поставяйки го в една категория с „който и да е бил онзи Хосеп Пла“. Това показва, че и двамата
автори са били възприемани от режима като интелектуалци, чиято автентичност и
привързаност към регионалните корени са потенциално опасни.
Макар срещата им да е фокусирана
върху „не-литературни“ теми, тя е дълбоко вкоренена в техните философски
търсения. Делибес открива в Пла същия „адоктринален
и неподправен от културата“ дух, който притежават неговите собствени
герои. И двамата автори споделят скептицизъм към модерния прогрес, който според
Делибес „стопля стомаха, но смразява сърцето“.
Пла представлява за Делибес живия
пример за това как един човек може да запази своята индивидуалност пред лицето
на „масовата култура“ и телевизията, която Делибес нарича „опасна диктатура“. В
масията на Пла кастилският писател намира потвърждение на своята теза, че истинското богатство е в познаването на
природата, а не в притежаването на вещи.
Срещата оставя незаличима следа в
паметта на Делибес. Той твърди, че никога
няма да забрави разходката из Ампурдан в компанията на Пла. За него това
е било „потвърждаване“ на собствения му път като писател, който отказва да се
превърне в „интелектуален фигурант“.
Връзката между двамата е толкова
значима, че по-късно, през 2018 г., се издава отделна книга, озаглавена „Хосеп Пла и Мигел Делибес: писателят и
неговата територия“, който анализира тяхното творчество и общата им
мисия да спасят духа на своите региони от разрушителната модернизация.
В края на срещата Делибес вижда в Пла не само велик литератор, но и модел за подражание в етичен план. И двамата вярват в „солидарността между хората и съгласието на човека с природата“. Срещата им е доказателство, че истински оригиналните творци в литературата нямат нужда от сложни теории, за да се разберат – достатъчно им е да стъпят на здравата земя, да запалят по една цигара (ритуал, който Делибес обожава) и да споделят тишината на пейзажа. Картината, нарисувана от Делибес, остава един от най-ярките портрети на Хосеп Пла като символ на автентичността.
