Роса Часел (1898 –
1994) е писателка с огромно и най-разнообразно художествено наследство. Прозата
и поезията ѝ веднага се отличават с
философската си дълбочина и сюрреалистичния си привкус; поразителни възприятия,
панорамна интроспекция. На български са превеждани няколко разказа, но срещнах
нейните книги още през 1996 г., малко преди да почине; дългите пътувания на
писателката, на нейната мисъл и на нейните книги; радост е да се познава това
творчество…
Както това на
Габриел Миро, както това на Мигел де Унамуно или Сесар Валехо… Тези
неосъществени тогава начинания дълго ме съпътстваха, дори понякога забързано… (По
повод на: Роса Часел, „Преждевременни романи“, София, ИК Гутенберг, 2019).
Няма коментари:
Публикуване на коментар