вторник, 2 юни 2009 г.
Unbounded
Случи се да чуя Wanderlust и да знам с какво да продължа...
Вървях по улицата и си мислех защо пиша по-малко, отколкото ми се иска. После си спомних, че преди една история да се затъркаля и да се развие, трябва да започне. Началото рядко е провидение, рядко е заслепяващо светло, тъй като сме плашещо съвременни - по-често е скрито, тайнствено, подсмихващо се от храстите. И често идва на път, защото пътят открива най-доброто и най-лошото у човека.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар