Колко много неща се случиха последните денонощия от четвъртък насам. Толкова много срещи (и някои раздяли).
Май модата е не само блоговете да са в черно, а и да са като записки, като план, като карта, като бележки.
Толкова много чудеса из вятъра.
*циганска, мексиканска музика, Шопен (ноктюрните); раждането на една нова група и ябълки, печени на фурна
*три концерта до късно през нощта и рано на следващата сутрин; импровизации на тарамбуки и звънчета; ще си купя хармоника
*весели, авантюристични музиканти и най-очарователната публика (Lot Lorien)
*Туве Янсон и чай посреднощ; подаръци, рожденици, усмивки
*топъл и студен вятър; естествено образувано ледено сърце с бяла сърцевина и нишки – на улицата, където някои искаше да го стъпче; имаше много за вършене, закъснях за една среща...
*прибират се приятели (Галя, Наско, Марти...) и заминават някои (винаги някой заминава)
*гости и спомен за първото влизане в църква
*бонбони на улицата с Емо... легенда за парчета и залчета питка
1 коментар:
странно защо, но някои неща те преследват и започваш да си внушаваш, че това е знак
като тарамбуките и хармониките например
интересен блог, но нещо ме плаши в цялата блог история
:)
Публикуване на коментар