Тонове

Филми, музика, опиянение (което не е заради домашното малиново вино). Мислех други да ги пиша, но някои известни ни хора тази сутрин се погрижиха всичко да променят. Сега вместо Боб Дилън звучи Liquido – Narcotic.
Сънища, джаз (Ralph Towner), разговори до среднощ…
Преди това концерт с любима музика – много циганска (ще прочета и напиша още за нея). Идва от централна Европа, Карпатите… Даже автограф получих.
Предстои още. Ще се върна тези дни при моя приятел Йехуди Менухин.
Стихове. Три дни чета стихове общо взето денонощно. И слушам музика. Направо изгубих земята под краката си.
Вихрен пише още на първата страница: „не искам кръстът ми да бъде нечий меч или, разпънат между чужди съдби, да скверни възкресението ми.”
А Вики, тя си знае, че е стихия, като пороен дъжд, който вали, лее се и изпълва всичко, и всичко е мокро… Както в онези дъждове, които изглеждат безкрайни. Изливат се и дрехите са отдавна мокри, косата и лицето също, а очите са притворени заради капките.
Две стихосбирки, двама близки, толкова много за споделяне. Добре, че е Стеф, да ме дръпне за опашката.
Не мога да се наситя на прегръдките последните дни.
Сега зазвучава Hold Back The Night на Sinead O’Connor.