Поглед

Гледам навън. Мислите пак се изплъзват от съзнанието ми. Тези есенни дървета, ширналите се по небето облаци - толкова много красота. Отново исках да пиша за друго, но сега не съм сигурен… Направо мога да кажа колко е важно онова, което е грозно, за да дава живот на красивото. Намират се усмивки, усмивки, времето може да се мръщи, но това не го прави по-малко слънчево. Изпратиха ми лято по пощата. И така просто не остана какво да се напише сега, тъй като не остана тъга. Кръвта е като надиграващите се цигулки вчера.