Дерета и баири. Мисли, думи, мълчания. Бяла и скалите й, румените лица и усмивки, яхтеното пристанище... Иракли. Звездите, които грееха и не се интересуваха от огньовете, а само от вълните.
Радостните възгласи и срещи, камъните и прашните пътища. Всяка една стъпка имаше посока и сила.
Изгревът. Юлското слънце и морето.
На връщане стигнах до влака, очите наоколо бяха радостни, а ръцете – неспокойни. И всички залези от тогава сякаш молеха и бяха споделени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар