Някъде

Мислех да започна с нещо като „вчера залеза...“, но е толкова обикновено, че думи няма. Можеше да звучи и „прашните крайморски пътища...“ или просто „морето и срещите...“, но и това не е много смислено.

След години на отлагане посегнах на „Майстора и Маргарита“ и я прочетох. Дълго не я разбирах, а сега някак се промъкнах през идеите и думите. Напомни ми, че човек трябва да пиша само ако не може да не пише.

Вчера имаше събор. Народни песни и хора. Спонтанен и суров. Чувствах се добре да стоя на земята наблизо... Дали пблагодарих на Валето?

По пътищата събрах толкова вяра...