петък, 20 юни 2008 г.

Те


Заобиколен съм с невероятни хора. Как гори Вяра - в пурпурно, Златето свети-свети разбужурена, а Силвена - тя си знае, че е чудо, едно срамежливо-бяло и леко като пух.
Posted by at
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)