Луната снощи, шосето и спомнените песни... Тръгнах си от място, където не трябваше да бъда...Днес оставям ежедневието и тръгвам към морето. Дано ме очаква. Хората там ми липсват – дори и непознати...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
Поглед от картичка
The sky is NO limit.
ГАЛЕРИЯ
Поглед от картичка
АРХИВ
ПРИЯТЕЛИ
- Алиса
- Анита Райкова
- Белослава
- Бистра
- Бойко Вълчев
- Валентин и Даринка Пеневи
- Велина Драгийска (поезия)
- Верина
- Весела
- Галина Н
- Дани
- Деница Дакова
- Ивайло Г
- Иванка Могилска
- Иво Р
- Мария Донева
- Марта
- Мартин Петков
- Милена
- Най
- Петя Кокудева
- Петя Константинова
- Роман Кисьов
- Силвена
- Стефи
- Тити
- Archivo de Arturo y Adolfo Reyes
- beetleju1ce
- bird
- Caribiana
- denitsa
- dete
- Foxe
- Foxe Forever
- jina
- Lilly
- Michele
- Mina Stoyanova
- Stefan Rusinov
- Temz
- therewereswallows
- Venko
- Viktoriya Gotseva
1 коментар:
Да, вечната носталгия по морето и хората там - близки или чужди. Сякаш се пренасяш в друго измерение за около 2 седмици, а после се връщаш с нови сили за настоящето. (и без да искам отхвърлих посл ти коментар ;) )
Публикуване на коментар