Вчера отново концерт. Спрях да ги номерирам. Беше вълшебно. Джаз и народна музика. Нямаше гъдулка, но имаше кавал и цял симфоничен оркестър. Смях се от сърце. Колко лесно върви, тече като река и човек се носи по нея. Много ми се иска да пиша и ми се иска да не се отклонявам прекалено с музиката и рисуването. Ще видим.
2 коментара:
понякога в написаното се отразяват странните мелодии на душата, тогава виждаш картини, които си видял и все пак никога не са били... просто нещата са някакси свързани в особена хармония помежду си, не е нужно да се изключват взаимно...
да, но времето ни е толкова малко... не го даваме - а го пилеем...
:)
Публикуване на коментар