Това е нещо много, много субективно, но все пак е ориентир. Опитал съм се да избера най-хубавите, дълбоки и различни филми, които съм гледал, и да ги събера на едно място. Удивително е, че има някои "реколти", които са много добри.TOP 10 MODERN MOVIES
Играчът на билярд (1961)
The Hustler (1961)
Имало едно време в Америка (1984)
Once Upon a Time in America (1984)
Андрей Рубльов (1969)
Андрей Рублёв (1969)
Момичето на моста (1999)
Fille sur le pont (1999)
Париж, Тексас (1984)
Paris, Texas (1984)
Любовниците на Мария (1984)
Maria's Lovers (1984)
Ловецът на елени (1978)
The Deer Hunter (1978)
Novecento (1976)
Двадесети век (1976)
Невинният (1976)
L'Innocente (1976)
Момчетата не плачат (1999)
Boys Don't Cry (1999)
* Плакатът е от "До последен дъх" на Жан-Люк Годар.
6 коментара:
гледах Андрей Рубльов снощи и мн ми хареса.но мисля че това е топ 10 на старите филми, киното е младо изкуство от началото на 20 век, а старите филми имат невероятното качество да омагьосват, може би защото носят своето отминало време...
_________________V.
Спомням си една от големите разлики между нас. Мисля, че беше, че ти не вярваш, че има вечни неща, а аз вярвам... Мисля, че истинското изкуство носи в себе си частица от вечността - дори и относителна, субективна и изменяща се неподозирано. :)
dano ne se sardish, che go publikuvam tuk: Ники отговора ти в блога ме замисли много и исках да ти отговоря но отговора ми там щеше да е твърде публичен. няма лошо да вярваш, няма лошо и да си мн различен от някой. отдавна забелязвам в теб една огромна нетърпимост към всичко което е твърде различно, твърде крайно от теб. ти го изолираш, изключваш. нещата не съществуват самоцелно , те се променят, взаймодействат. и в този ред за промяната в която ти не вярваш, стигаме до вечността - дума която толко лесно използваш. промяната и вечността са едно – вселената от която сме родени и в която живеем се променя, чисто пространствено се огъва, разширява... вечността е вечния кръговрат на промяната, на времето което иска да съществува. изкуството е една манипулативна игра в която твореца, автора играе както със самия себе си, така и със зрителя, и с времето в което живее. Частицата вечност за която казваш е само миг от отминал момент, които е забравен защото трябва .вечноста е правилна, различията са правилни, промяната е правилна, забравата е правилна, изкуството е правилно само по себе си, и е истинско само тогаво когато разрушава, надскача самото себе си.вечността като материална и емоционална постояност няма. Вечна е фантазията с която този свят се руши и създава ;}
_______________V.
prav si...
da
tezi idei mnogo me iznenadaha, zaradvaha i zamisliha
:)
oshte kaza: barkash niki. tova ne e izmislyane po onzi fantazorsko-romantichen nachin , tova e koeto mislya v momenta. ytre moge da si obiasnia sveta po savsem drug nachin ,da viarvam v drugo. potoka na misalta e bezkraen, nepresttano se sblaskva, prechupva v neshtata naokolo. i az tarsia sigurnost , no slagaiki etiket < vechno> na neshtata sam slagash ramka na givota si, otrichash promianata , a tia se sluchva s ili bez nas. izkustvoto e vechno samo v stremega na choveka da sazdava, da se izraziava, samoto to e bezkraino povtorenie, naslagvane:}
__________________V.
poneje utre se promenia- zatova mislia, che e pravilno da go nareka "ismisliane" :)
fantaziorstvoto i romantichnostta - ili gi ima, ili gi niama... ne sam se zamislial za tova...
prav si za samoogranichenieto - no chovek ima nujda, ot niakakvi "granizi" -
pone onezi, koito da se stremi da preodolee...
dobra duma za izkustvoto li e "preotkrivane"? haresva mi poveche ot
"bezkraino povtorenie, naslagvane"
:)
Публикуване на коментар