Напоследък понякога се случва да се повторя. Да повторя мислите и думите си. Дали това е хубаво? Дали по този начин ги правя по-силни и по-живи? Вчера щастието ми беше безоблачно. Бях с близки за мен хора. Нежността и радостта им ме изпълваше. Заедно слушахме музика и вълнението беше изпепеляващо, пречистващо – то правеше усмивката сияеща и ясна, а гнева – чист и пламенен. А за смиряването нямаше нужда дори от поглед... Снимката е от photopumpkin.com
4 коментара:
ot Sis: мисля, че когато човек повтаря думите си,
това е защото са истински за него самия
и искат да бъдат. а когато повтяря мислите си,
значи са толкова хубави,
че му се иска да ги вижда отново и отново
и затова ги връща като на лента в себе си.
думите могат да бъдат истински за всеки,
който се докосне до тях и до магията им.
а случвало ли ти се е да повтаряш мисли,
които са тъжни? може би опит да продължиш?..
:)
ot Sis: тъжните мисли се повтарят и без да го искаш.
повтряш ги, повтряш ги, затваряш ги, а те са там
и остават в тъмното на душата ти.
тъжните мисли те връщат назад
към изгубеното,
или те пращат напред
към невъзможното.
тъжните мисли на сегато
търсят едно друго сега
и може би го намират в себе си.
az imam tajni misli, ot koito prosto ne moga da se ptyrva, kolkoto i da iskam... natrapchivo sa se nastanili v syznanieto mi i prosto ne moga da gi izgonq. taka che povtorenieto ne e vinagi za dobro. izvinqvam se, che pisha na latinica btw:)
Публикуване на коментар