сряда, 4 юни 2008 г.
Casablanca
Тази сутрин ми се искаше да говоря за малките неща, за онези, които носят щастие. Колко хубаво би било да се вгледаш и да ги видиш, и едновременно с това да изгубиш от поглед лошото. Дали е изкуство или умора – да не го забелязваш? Искаше ми се да кажа „добро утро“. Сякаш целият свят се усмихва мило и хубаво, и отвръща... Както в песента „Hello World“ на Tremeloes, а не като As Time Goes By от филма Казабланка, който май е вечен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар