Днес се озовах в блога на един човек. И толкова се зарадвах. Най-малкото - там имаше две бели мечки. Толкова обичам тези животни. Попитаха ме защо и - не мога да кажа. Само - издържат на студ. И обещах (на себе си и на този непознат човек) да намеря начин да му изпратя любимата си снимка...
Благодаря... И за тези толкова хубави думи... наоколо. Имаше толкова много въпроси, че се изгубих сред тях. От вълнение оставих само няколко думи и забравих да напиша: "Миналото не може да се върне, бъдещето е незнайно... А настоящето е подарък". На анлийски звучи още по-хубаво: "The present - it is a gift...".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
every day is a gift, that is why it is called "the present" :)
Да. :) Даже е "Подаръкът", членувано и с главна буква...
:) Благодаря ти за всички мили думи. Радвам се ,че те открих.
Публикуване на коментар