Дъждът пречисти града от сивотата и ежедневието. А дъгата му даде светлина и запали огън, който отдавна не бе горял. Хората се обаждаха един на друг за да се накарат да погледнат нагоре.*Колко обикновено заглавие, колко обичаен пост - сигурно всеки втори човек е пожелал да сподели мига в блога си.
6 коментара:
никой не може да свали
сивата одежда на мъдростта
вчера над града прелетя
бяла лястовица с цветна змия в уста
А дъждът? Той беше толкова слънчев, че сивотата забрави да бъде там...
Беше красиво...и стоплящо. Разхождах се под дъжда и си мислех за всички хубави неща,които се случват... :)
Аз пък искам да мин под дъгата и да стана момче :)
Мисля си, че на момчетата им е по-лесно. Има по-малко обърквания и повече свобода. Но някои от най-възхитителните хора, които съм срещал, са жени. Може би си заслужава предизвикателството - да бъдеш себе си...
Бях на работа точно тогава и всички дружно си дадохме почивка, за да погледаме цветната дъга, а те дори бяха две... Беше прекрасно:)
Публикуване на коментар