Памет

Какво означава да помниш и да забравяш? Последните дни отново се заскитах и залутах по улиците. Бях забравил много от тях, въпреки че често ги извървявах. Наред с отхвръкващия, зачервен ден си припомних много от очарованията им. Сега те бяха докоснати от перата на изгасващата светлина.

После денят реши да ме загърне в чужда цветна мантия, просто ми я подхвърли, като че от гърба на друг човек. Този човек беше една моя позната.

Смрачаваше се бързо и скоро се запалиха уличните светлини. Гласовете ни разкъсваха нишките на градската тишина. Вече не забелязвах, че много хора се прибират с наведена глава у дома - тъй както гълъбите се скриваха в камбанарията на църквата и чакаха утринния камбанен звън.

Тогава денят ми припомни още нещо. Припомни ми тъгата, която ме следваше. Така както ни намира радостта, както ни изненадва обичта, така ни догонва и тъгата. Но и нея не бива да забравяме...

Можем да открием красотата и доброто във всеки миг, без да ги помним. Те разцъфтяват свежи и нови. Така преоткриваме денят, нощта, радостта и тъгата. Някак с усмивка.

Едно момиченце чуло как по телефона баща му се обадил на майка му. Той бил в друг град, който може би се казвал Тиса.

- Тиса е все така красива. Както преди много години, когато бяхме там...

После майка му плакала дълго. От очите й се изляла много вода... Но момиченцето вярвало, че плаче не от тъга, а защото е красива, както преди много години...