Светът е заченат от лудостта. Извън нея всичко е химери.
Кой може да напише диалог със светец? Шекспир, който скърби по изгубената невинност, или Достоевски, заточен в своя небесен Сибир?
Най-висшата носталгия: да вярваш, че вече си сънувал всички светове… Носталгията е най-сладката форма на лудост: склонността да си въобразим свят.
Да бъдеш чужденец във всяка държава: така превръщаш своя правен статус в метафизично достойнство.
Историята на идеите е историята на укорите, дошли от самотните.
Полудяват само бъбривците и мълчаливците: едните са се изпразнили от всякакви мистерии, а другите са натрупали твърде много от тях.
За да не обиждам вярванията или труда на останалите, за да не ме обвиняват нито в сухота, нито в ленивост, аз се впуснах в Безразборността и направих от нея своя начин да проявявам милост.
Трябва да се притискаме към земята като облаците, които се притискат към небето: без корени и с илюзия, погледнато отгоре.
Раят е да
гледаме, без да разбираме.
Иронията е маската, която взима назаем милосърдието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар