събота, 14 март 2020 г.

Ханс Хайнц Еверс




За момент авторът се оказа като погребан в библиотеката – или поне като в забранен град. Ханс Хайнц Еверс (1871 – 1943) от години не се издаваше, а книгите му бяха известни на малцина в България; за моя радост познавах някои представители на тази скромна общност и те ме отведоха до историите и до живота на Еверс… Живот, който изглежда неизброден, изпълнен с предизвикателни жестове, артистизъм, отдаденост – почти самоотверженост, която обаче е мрачна, загадъчна, неопределима… Отново на български още непознатият Ханс Хайнц Еверс: „Потъмняла страст“, София, Стилует, 2020. (Преводът е на Божана Минчева и Красимир Хаджийски, а съставителството – на Александър Карапанчев и Николай Тодоров.)

Роса Часел




Роса Часел (1898 – 1994) е писателка с огромно и най-разнообразно художествено наследство. Прозата и поезията ѝ веднага се отличават с философската си дълбочина и сюрреалистичния си привкус; поразителни възприятия, панорамна интроспекция. На български са превеждани няколко разказа, но срещнах нейните книги още през 1996 г., малко преди да почине; дългите пътувания на писателката, на нейната мисъл и на нейните книги; радост е да се познава това творчество
Както това на Габриел Миро, както това на Мигел де Унамуно или Сесар Валехо… Тези неосъществени тогава начинания дълго ме съпътстваха, дори понякога забързано… (По повод на: Роса Часел, „Преждевременни романи“, София, ИК Гутенберг, 2019).