Класически китайски стихотворения

Юй Ху (първата половина на ІХ век)

ПЕСЕН ОТ ЮГА

Случи се тя да отиде на реката да събира бяла водна леща;

после продължи нататък със своите приятелки,

за да се помоли на речния бог.

Насред тълпата обаче тя не посмя да говори открито,

а тайно заподмята в ръката си сребърна монета,

за да узнае съдбата на някой, който е далече.

*

Фен Ян-джи (903-960)

НЕГА

Внезапен повей на вятъра

бразди пролетния вир.

Насред благоуханна пътека

играя с мандаринките

и нежно докосвам с ръка

една прасковена пъпка…

Сама съм, надвесвам се

над перилата и гледам

как птиците се припират…

Нефритената ми игла за коса

почти се изхлузва –

цял ден вече те очаквам,

но още не виждам лицето ти…

Вдигам глава, за да чуя

какво ще ми съобщят свраките.

*

Ли Ю (937-978)

ПО МЕЛОДИЯТА НА

„С ПОГЛЕД, ОБЪРНАТ НА ЮГ“

Връхлита ме копнеж, събран с безмерна болка,

понеже снощи моята сънуваща душа

отново беше цар, както в миналите дни.

Вървях през Двореца на насладата и в съня

моята позлатена колесница се носеше

по градинските алеи меко като летен поток.

Струеше лунна светлина, дърветата разцъфваха

и ветрецът смекчаваше нощния въздух,

понеже беше пролет.

*

Ли Цин-джао (1084-1151)

СРАМЕЖЛИВОСТ

Тя небрежно се надига от люлката

и с умора протяга своите нежни ръце.

Капчици пот са навлажнили

тънката дреха, подобно на роса по цвете.

Долавяйки, че някой идва,

тя срамежливо се затичва –

със спуснати чорапи

и с почти изхлузена златна игла за коса.

После смутена се опира на вратата,

извръща глава и помирисва

тъмнозелените сливи

сякаш нищо не се е случило.

Преведе от оригинала: Лазар Николов

Редактира: Николай Тодоров