Глуб Шульпяков, Из «Письма Якубу» (Москва, 2012)

реве и тътне вързаната лодка

на нощния кей, а наоколо е мрак –

по-точно в околностите на архипелага,

притиснат като къс земя в джоба –

младият моряк

и по-точно – като необитаемо очертание

между небето и земята, като остров

плува и разкъсва тъмнината, и катедралите

се появяват:

апостол павел, апостол марко

* * *

за някои облакът е като благо,

за някои – като тъмен преход –

бездомно куче бяга

сякаш някой го очаква,

прозорците надничат под земята,

под прозорците догаря залезът –

бих сложил отдавна катинара –

да, жалко за изоставените кученца

Писма до Якоб, Глеб Шулпяков, стихотворения, превод от руски