КРАЙМОРСКО

Завесата на материалното понякога скрива от погледа някои по-дребни, но все така мили неща. Или може би е от говоренето и от забързаността…
Случката, за която си мисля, е съвсем проста. И сигурно често става така. Човек загубва нещо и продължава както може…
Слънцето клонеше на запад, а морето бушуваше. Няколко души стояхме на брега и разговаряхме, а багажът – разхвърлян по пясъка. Една приятелка си изпусна портмонето и вълните за секунда го отнесоха. На нея й домъчня, но на следващия ден един спасител го намери и й го върна.
Имаше също някои подробности. Друго момиче от групата, родено и израсло край морето, каза, че сутрин морето изхвърля всичко на брега. Явно се познаваха добре… Оставихме телефон на барчето и на спасителите и си казахме, че ще потърсим на следващия ден.
През нощта духаше силен вятър. Събудих се рано, но бях скован и отпаднал. Унесох се за още два часа в нещо като колебливост и слабост. Може би при други обстоятелства бих станал навреме.
Когато минах по брега, вече имаше хора, а портмонето го нямаше. Дори се гмуркахме из района, където изчезна. Върнаха го няколко часа по-късно.
Понякога отминаваме, без да забележим някоя дреболия, която може да ни научи на нещо. Сигурно често става така. Помислих си, че е хубаво да се вслушвам, когато някой споделя преживяното от него и знае повече. Помислих си, че не бива да оставяме ежедневието да отслабва вярата ни в чудесата.