ИДЕИ ЗА ПРЕВОДА НА ХУДОЖЕСТВЕНА ПРОЗА

Преди да се захване с някое произведение, преводачът трябва да познава поне част от него, други произведения от автора и евентуално други произведения от епохата, в която то е писано. Така преводачът ще може по-лесно да се ориентира какви думи и словосъчетания да използва и с кои стилови особености да се стреми да се съобрази – в това число например дължината на изреченията в текста, натрупванията на определения, повторенията и акцентите, безподложните и безглаголните изречения и др.

Изборът на думи е доста субективен, но те трябва да предават максимално добре авторовата идея, дори когато тя умишлено е направена да изглежда неясна или противоречива. Важна е гледната точка на адресата. Словоредът също е подчинен както на авторовата, така и на обективната логика, но обикновено нито за думата, нито за словореда има толкова много възможности, колкото изглежда на пръв поглед.

Буквалният превод обикновено не е препоръчителен. Балансът между вложеното в текста послание, неговата форма и съответно – интерпретацията им от преводача и читателя, до когото трябва да достигнат, – е изключително субективен. Хубаво е придържането близко до оригиналните параграфи и пунктуация, когато това не противоречи остро на книжовните норми на езика, на който се превежда. Проверката в речника дори на познати думи и търсенето на възможно най-точни съответствия и синоними е хубав навик.

Целта обаче не е допълването, поправянето или изглаждането на текста, а постигането на същата „яснота” като тази на оригинала чрез внимателно и точно подбрани по смисъл и дължина фрази. И в крайна сметка – лекотата и безпроблемността при възприемането от съвременния читател, дори и в текста да останат умишлено поставени „препятствия”.

Проверката на текста, която се състои в един прочит на целия превод, когато той бъде завършен, е особено необходима.