В КЛОНИТЕ НА ЧЕРЕШАТА…
Клоните на
черешата екнат от хрущящи железни обувки.
Лятото се лее в
пяна из цъфнали шлемове. Чернеещата кукувицас диамантени шпори изпраща лика му върху небесните двери.
Ездачът без шлем
се появява в листака.
На щита си носи
здрача на твоята усмивка,прикована върху стоманеното забрало на врага;
градината на бленуващите му бе обещана
и той държи в готовност своите копия, за се увие на тях розата…
Обаче босоног
през въздуха приближава онзи, който най-много прилича на теб;
железни обувки са
закопчани на нежните му ръце,а той проспива битката и лятото. Заради него кърви черешата.
Паул Целан, Избрани стихотворения, „Мак и памет”
(1952)
Няма коментари:
Публикуване на коментар